Дипломна работа – същност, особености, изготвяне и защита

Дипломната работа представлява завършено теоретично и практико-приложно изследване по определена проблематика. Чрез нейното разработване студентите представят, надграждат и систематизират своите знания по конкретна тема. Всеки дипломант следва да извърши и практическо изследване по избраната от него тема. По този начин се демонстрират възможностите за извършване на научно изследване чрез прилагане на общологическите (индукция и дедукция, анализ и синтез, исторически подход, моделиране, сравнителен метод) и емпиричните (наблюдение, описание и експеримент) научноизследователски методи.

Основната цел на разработването на дипломната работа е да се представят идеите, резултатите, изводите и препоръките от изследването по обективен и систематизиран начин. В процеса на написване на дипломната работа студентите показват способностите си за коректно използване на библиографски източници и боравене с практически данни, за дефиниране и разрешаване на проблеми в съответната научна област, за прилагане на подходяща методология в хода на изследването, за критично и конструктивно анализиране на съществуващите твърдения и хипотези.

Дипломната работа не представлява преразказ на известни вече книги, монографии, учебни материали и др. под. По своя характер тя е самостоятелна разработка, която дава възможност на автора ѝ да изрази собствените си виждания и становища по темата, с които да затвърди и аргументира научните си интереси.

Основните „стъпки“ при разработването на дипломната работа могат да се представят в следната последователност:

Първо, всеки студент избира тема и научен ръководител на своето изследване. За да се извърши качествено изследване, студентите – бакалаври или магистри – следва да изберат тема, към която имат интерес, и която предизвиква у тях желание за творческа работа.

Второ, събират се материали от литературни, нормативни и онлайн източници по темата на изследването. След консултация с научния ръководител студентите започват работа чрез събирането на информация, подходяща за написването на дипломна работа.

Трето, събраната информация се обработва и систематизира. Материалите се структурират съгласно разработения в консенсус между студента и научния ръководител план на дипломната работа. При необходимост и със съгласието на научния ръководител студентите имат възможност да преструктурират предложения им план, като основната цел е да се подобри качеството на тяхното изследване. В процеса на изложението, освен представянето на твърдения и хипотези от чужди автори, висока оценка получава способността на дипломантите да формулират и своето виждане по конкретни теоретични въпроси и практически казуси.

Четвърто, провеждане на практическо изследване по темата на дипломната работа. Също основен етап от дипломната разработка представлява проучването на действащата практика. Това може да се осъществи чрез наблюдение и описание на собствения опит на дипломанта, чрез наблюдение и описание на организацията, където осъществява практическото проучване, както и чрез извеждане на данни в публичния сектор от книги, специализирани издания, интернет и т.н. Формата за провеждане на проучването на практиката се избира от самия студент.

След депозиране на дипломната работа тя се насочва за рецензиране от притежаващ достатъчно компетенции по избраната тема преподавател. В рецензията студентите получават оценка за качеството на своя труд, като се представят силните и слабите страни на изследването и се задават уточняващи въпроси, чиито отговори се представят в деня на защитата на дипломната работа. До защита се допускат дипломни работи, които са получили положителна оценка в рецензията. На самата защита дипломантите представят кратко резюме или презентация на своя труд, в които следва да посочат обект, предмет, цел, задачи и теза на разработката. Успоредно с това се очертават основните изводи и резултати в дипломната работа, с които се защитават авторовите тези и твърдения. След представяне на резюмето на магистърското изследване пред изпитната комисия студентите отговарят и на поставените в рецензията уточняващи въпроси. За дипломирани студенти се считат тези, които са получили положителна оценка от изпитната комисия.

ИЗБОР НА ТЕМА ЗА ДИПЛОМНАТА РАБОТА

Разработването на дипломна работа е сложен и отговорен творчески научно-изследователски процес, който изисква упоритост, системност и последователност. Той е завършващ етап от обучението на студентите за получаване на образователно-квалификационната степен „бакалавър“ или „магистър”. Успешната реализация в голяма степен се предопределя от подходящия избор на тема за дипломна работа, който следва да бъде съобразен с определени изисквания:

Първо, темата за дипломна работа да е актуална, посветена на съвременни проблеми на науката и практиката с основно значение по съответния проблем. Практически, посоченото изискване в значителна степен се постига, когато преподавателите от катедрата предлагат теми, предварително обмислени и формулирани. Това улеснява студентите, защото се освобождават от ангажимента да се съобразяват с изискването за актуалност на темата.

Второ, темата за дипломна работа трябва да е свързана със значим за теорията и практиката проблем. Актуалността и значимостта са близки, но не еднакви характеристики на научните изследвания. Възможно е за даден период точно дефиниран проблем, свързан с конкретна задача, да е актуален, но да не е достатъчен за формулиране на тема за дипломна работа. Тя е сравнително по-голяма разработка като обхват и следва да е посветена на по значим проблем. По този начин се създават възможности дипломантът до покаже цялостно способностите си за:

  1. теоретично обобщаване на литературни източници;
  2. анализиране на изследваните факти, операции и процеси, с разкриване на причинно-следствените връзки и изчисляване на количественото влияние на основните фактори върху даден резултат;
  3. формулиране на правилни изводи и оценки относно тенденциите в развитието на отделните изследвани субекти;
  4. предлагане на възможности, решения и усъвършенствания на отделни аспекти от изследвания проблем.

Трето, при избора на тема за дипломна работа е необходимо да се направи преглед на литературните източници (монографии, учебници и учебни помагала, студии, статии в научни списания, публикувани доклади от научни конференции, нормативни документи и др.) по изследвания проблем. Тяхното познаване е важно и основно условие за успешното реализиране на поставената задача. Те позволяват на дипломанта да разшири и задълбочи знанията си по темата, да срещне различни становища и дискусии, да вникне в същността на изследваните факти, операции и процеси и да формулира собствено аргументирано становище.

Четвърто, изборът на тема за дипломна работа следва да е съобразен с възможностите за набиране на реални данни и информация от практиката. Те се състоят от цифров материал, показатели и сведения за изследваните факти и субекти. Посоченото изискване е задължителен компонент при написването на студентската научна разработка. Осигуреността на темата с емпирични данни е предпоставка за постигане на по-добри резултати от изследването. Създават се възможности за анализиране, обобщаване и установяване на състоянието, тенденциите и закономерностите в развитието на изследваните проблеми. Липсата им затруднява разработката по проблема, а изводите и предложенията придобиват общ характер и звучат неубедително. Поради посочената причина дипломантът следва да се насочи към тема, за която е възможно да се осъществят консултации със специалисти от практиката с цел осигуряване на данни.

Пето, личните желания и интереси на студента са основен фактор при избора на тема за дипломна работа. Тя трябва да е интересна за автора, да го привлича, да го удовлетворява, той да се интересува от състоянието на разглежданите въпроси. Изследователят може да твори и изяви себе си само когато чувства, че живее пълноценно, като работи по избраната тема. Определящи са нивото на натрупани знания на дипломанта в съответната област на изследване. Възможно е темата за дипломна работа да е свързана или да продължава други изследвания на студента под формата на доклад за семинарно занятие, курсова работа, доклад за участие в студентски конкурс, доклад за спецсеминар и др. Това позволява разширяване и задълбочаване на разглежданите въпроси поради познаването на литературните източници, нормативната уредба и направените практически проучвания.

Шесто, при избора на тема за дипломна работа, значение има и съдействието на научния ръководител, с който студентът следва да проведе консултации, за да получи информация относно:

  1. съществените въпроси, които да се изследват по конкретната тема;
  2. основните литературни източници и автори, които имат публикации в съответната област;
  3. състоянието на изследваните проблеми;
  4. възможностите за практически проучвания;
  5. положителните и отрицателните страни при работата по избраната тема.

Седмо, когато се избира тема за дипломна работа, е необходимо студентът да обмисли какви задачи си поставя, каква наукоприложна цел преследва, в какви насоки възнамерява да изследва и анализира състоянието и развитието на проблема, какви изводи, решения и възможности за усъвършенстване аргументирано да предложи. От качествата на работата в тази насока зависи нейната оценка и проличават теоретическата и практическата подготовка и ерудиция на автора. Темата на дипломната работа трябва да бъде изпълнена чрез нейното съдържание. Отделните структурни части в нея последователно, логически свързано, пълно, комплексно и задълбочено трябва да разкриват всички аспекти на изследвания проблем. Не е допустимо избраната тема да е широкообхватна, а съдържанието на изложението да не включва основни насоки на изследването, които заглавието изисква. Следва да се обхванат всички въпроси от съдържателна гледна точка през призмата на поставената цел.

Осмо, изборът на тема е възможно да се предопредели от притежаваните личностни характеристики на дипломанта – инициативност, комуникативност, логическо мислене, интуитивност, способност за обобщаване, висока степен на умствена работоспособност, механична памет и др. Примерно, студент, способен на логическо мислене, на теоретично обобщаване на различни становища и притежаващ добра умствена работоспособност, е възможно да се насочи към избор на тема с по-широка проблематика. Но когато дипломантът е с механична памет, за предпочитане е да избере конкретна тема с по-ограничена проблематика.

Условията за изпълнение на дадена разработка също имат съществено значение за нейната успешна реализация. Възможно е да са налице интерес, желание и знания на дипломанта, но ако липсват обективни предпоставки за работа (примерно: невъзможност за практически изследвания), конкретната тема не е препоръчително да се избира.

Следва да се отчете и влиянието на фактора „разполагаемо време” за избор на тема и написване на дипломната работа. Конкретен срок е трудно да се определи, но по-рано дефинираната тема позволява по-голям период за обмисляне, събиране и конспектиране на литературните източници, проучване на практиката, повече време за писане и коригиране на разработката. Закъсняването с избора често е причина за нежелани неприятности. Изборът на подходяща тема за дипломна работа е основополагащ етап в процеса на нейното разработване, от който в голяма степен се предопределя успешната реализация на поставената цел. Само когато студентът е убеден в силите и възможностите си за разработване на съответната тема, в способността си да докаже и защити своите разбирания по дискутираните въпроси и проблеми, може да се счита, че изборът е сполучлив.

ПРОУЧВАНЕ И ПОЛЗВАНЕ НА ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ

Важен етап от цялостния процес по написването на дипломната работа е проучването на специализираните литературни източници – книги, монографии, студии, статии, доклади, учебници, енциклопедии, речници, нормативни актове и др. на български и чужди езици. Доброто познаване на специализираната литература е необходимо условие за постигане на задълбоченост при разработването на проблеми както с теоретико-методологичен, така и с практико-приложен характер. При проучването на литературата по даден проблем дипломантът трябва да подходи с определено постоянство, настойчивост и творчество на мисленето. Практическото осъществяване на този етап е свързано с библиографирането на литературните източници (изготвянето на библиографска справка). Библиографската справка най-общо представлява списък на литературните източници, които съдържат информация по дадения проблем. Обикновено се прилага индивидуален подход при съставянето на библиографската справка – описване на библиографски данни на посочения източник, изваждането на отделни изводи, определени и други авторови съждения и т.н. За съставянето на библиографски справки студентите могат да използват различните национални и отраслови библиографии, тематичните и азбучните каталози в библиотеките и др. С развитието на информационните технологии се създават възможности за изготвянето на библиографски справки по електронен път. Използването на литературни източници във всяка дипломна работа е условие и за коректност на дипломанта към хората, посветили труда си на избраната за разработване проблематика. Не се допускат до защита дипломни работи, в които няма посочени литературни източници. Използването на литературните източници е предпоставка за осъществяването на задочен диалог с авторите, работещи по отделната проблематика и въз основа на това да се вземе отношение по определен проблем (чрез формулиране на изводи, даване на определения и т.н.).

Позоваването на литературните източници трябва да се извършва по такъв начин, че да не се изкривява смисълът на оригиналното авторово становище. Използването на литературните източници в дипломната работа се извършва посредством цитирането им. Цитирането може да бъде буквално или перифразирано. При буквалното цитиране се извършва буквално представяне на отделни фрази от определен литературен източник. Цитираната част задължително се поставя в кавички. Перифразирането представлява преразказване на чужда авторова мисъл (твърдение). При него не се изисква ограничаването му в кавички.

Допуска се под линия да се изнасят бележки с пояснителен и уточняващ характер по отношение на основното съдържание. Основната цел на тези бележки е да се избегне излишното обременяване на основния текст, което би довело до нарушаване на логическата последователност или повторение на изложението. Бележките под линия се вмъкват с цифров индекс чрез командата Insert footnotes от менюто References на MS Word. Цитирането се извършва чрез функциите на MS Word, чрез които се въвеждат в съответните диалогови прозорци и полета данни за източниците, които се цитират. Процедурата за въвеждане започва от менюто References, в което се избира опцията Insert Citation. След завършване на процедурата по въвеждането на данните за цитирания източник, цитатът се показва автоматично в основния текст, където се посочват само фамилията на автора/авторите на литературния източник и годината на издаването му.

Подробните данни за съответния литературен източник се посочват в края на разработката в обособен списък на използваните литературни източници. Списъкът се озаглавява Използвани източници, като заглавието се центрира в горната част на страницата, не се удебелява, подчертава и не се поставят кавички. В списъка с използваните литературни източници трябва да фигурират само източниците, които са цитирани в основния текст. Подреждането се извършва по азбучен ред от фамилията на автора/първия автор от авторския колектив. Когато са използвани литературни източници освен на кирилица и на латиница, програмата автоматично подрежда първо източниците на латиница.

Когато в разработката се цитират повече от една разработка на един автор или един и същи авторски колектив, които са издадени през една и съща година, в основния текст и в списъка с използваните литературни източници след годината се поставя малка буква: а – за първата по азбучен ред според заглавието разработка; b – за втората по азбучен ред според заглавието разработка и т.н.

Докладите, които са част от сборници от научни конференции, се цитират отново чрез диалоговия прозорец Create Source като в полето Type of source се избира опцията Conference proceedings, след което се попълват полетата, както следва: Author – име на автора (бутона Edit); Title – заглавие на доклада; Pages начална и крайна страница на доклада в сборника (например: 231-237); Year година на провеждане на конференцията; Conference Publication Name заглавие на конференцията; City – град на провеждане; Publisher – издателство. Ако цитираният текст обхваща няколко страници от оригиналния източник, се посочват началната и крайната страница, разделени с тире, например: 25-26.

При двама автори имената на авторите в цитирането на основния текст и библиографията автоматично се свързват със съединителен съюз амперсанд (&). Когато литературният източник е с повече от двама автори, фамилиите им се отделят със запетая, като между фамилиите на последните двама автоматично се свързват със съединителен съюз амперсанд (&). Когато докладите от конференции са издадени в многотомно издание (например посоченият доклад е публикуван във втори том), от диалоговия прозорец Create Source се избира опцията Show All Bibliography Fields, след което в полето Volume се посочва номера на тома, в който е публикуван съответния доклад.

При цитирането на доклади, които са публикувани на сайт, се следва модела, описан при публикуването на доклади от сборници, като в полето Show All Bibliography Fields се попълват съответно дата, месец и година на посещение на сайта (Day Accessed, Month Accessed, Year Accessed) и се посочва сайтът (URL).

Когато се цитира текст, който е част от списание (печатно издание), се избира опцията Journal Article от диалоговия прозорец Create Source. След това се попълват всички полета: Author списанието; Journal Name- – автор; Title– заглавие на статията от име на списанието; Year– година; Pages– страници на публикацията. При цитирането на текст от статии в списания (печатни издания) е необходимо да се попълни допълнителна информация. За целта се избира опцията Show All Bibliography Fields, полетата: Month, след което се попълва информация в месеца, през който е издаден броят, от който се цитира публикацията; Volume – поредна година на издаване (ако е налична такава информация); Issue– брой на списанието за съответната година.

Цитирането на текст от статии в научни списания, които са на електронен носител, се извършва по аналогичен на вече описания начин за списанията (печатни издания), като в опцията Show All Bibliography Fields следва да се попълнят следните полета: ден, месец, година на изтегляне (Day accessed, Month).

Цитирането на статии, поместени в печатни издания на вестници, следва логиката на модела за цитиране на статии от списания (печатни издания). Цитирането на статии, поместени в онлайн издания на вестници, следва логиката на модела за цитиране на статии от списания (онлайн издания).

ПРАКТИЧЕСКА НАСОЧЕНОСТ НА ДИПЛОМНАТА РАБОТА

Разработването и защитата на дипломна работа е завършващият етап от студентското обучение. Чрез нея студентът цели да покаже не само високо ниво на общотеоретична и специализирана подготовка, но и способност за критична оценка на практиката, умение да аргументира предложения за подобряване на определени процедури или подходи в практиката. В този аспект практическата насоченост на дипломната работа е вътрешно присъща характеристика на разработката, чрез която се постигат посочените цели. В структурно отношение изложението, свързано с практическите проучвания и предложенията за усъвършенстване, се представят във втора и трета глава от дипломната работа. Основните изисквания за тяхното разработване са:

  • практическата част на дипломната работа трябва да има задължителна връзка с теоретичната част, да произтича от постановки на теоретична част;
  • основа за практическата част на дипломната работа е информация от обекта на изследване;
  • в съдържателно отношение практическата част на дипломната работа представя анализ на дейности и обекти съобразно избраната тема. Въз основа на този анализ се разкриват проблемите, които съществуват, и се аргументират предложения за тяхното решаване и за усъвършенстване на отчетния процес.

Процесът на събиране на информация за конкретната практика започва с определянето на обекта на проучване. Това изисква да се конкретизира дейността, процеса или явлението, които пораждат проблемната ситуация и са избрани за проучване. Следователно обектът на проучване произтича от темата на дипломната работа. Така например, за темата „Проблеми при отчитане на краткосрочните банкови кредити” е необходимо да се проучат организацията на кредитния процес, регламентираната счетоводна политика за този вид кредити и представянето на информацията за тях във финансовите отчети, организацията на синтетичното и аналитичното отчитане.

На този етап от подготовката проучваният обект трябва да се уточни и по местонахождение. Това изисква да се конкретизира банковото или бюджетното предприятие, където ще бъде извършено практическото проучване. То трябва да се определи в зависимост от темата на дипломната работа и възможностите на студента да извърши наблюдения на място в отчетно-обособеното звено. В посочения пример проучването може да бъде ограничено до отделен банков клон или да обхване отчетния процес на ниво търговска банка. При наличие на възможности у дипломанта, проучване може да се проведе с представителна извадка от няколко банки. Подобен подход ще допринесе за пълно и задълбочено изследване на отчетния процес и ще е солидна основа за аргументирани изводи и предложения. Същевременно изборът на предприятие трябва да се съобрази с изискването обектът на проучване да е характерен за неговата дейност. За цитираната тема на дипломна работа не е подходящо проучвания да се извършват в банка, чиито бизнес модел е насочен преобладаващо към дългосрочно инвестиционно кредитиране, а краткосрочното кредитиране има съпътстващ или инцидентен характер.

За ефективността на практическото проучване голямо значение оказва видът и съставът на събраните данни, показатели и сведения. Необходимо е дипломантът да има предварителни теоретични познания за тяхното значение, методи за изчисляване и какви аспекти от дейността характеризират.

Следващият основен етап в процеса на практическото проучване е определянето на източниците за събиране на информация. Изучаването на практиката започва в процеса на запознаване с организацията и технологията на дейността. Например във финансовите предприятия източници на такива данни са широк кръг външни и вътрешни нормативни документи, които регламентират дейността им, учредителни актове, заповеди, бизнес планове и др. След това се пристъпва към изследване на състоянието на отчетния процес и се събират емпирични данни за анализ и осъществяване на изследователската дейност. По темата на дипломната работа студентът трябва да проучи организацията на счетоводството в предприятието, като започне от изготвянето на първичните счетоводни документи до отразяване на информацията в отчетите. Документални източници на информация за това проучване са регламентираната счетоводна политика, индивидуалният сметкоплан, счетоводните регистри, вътрешните нормативни документи (наредби, правилници, указания), които регламентират организацията, технологията, документирането и контролът на стопанските операции.

Работата с информационните източници ще бъде улеснена и систематизирана, ако набраната информация се групира в съответствие с аналитичния план на дипломната работа. Например, към „Документи и документооборот” на параграф „Счетоводно отчитане на предоставените краткосрочни кредити” следва да се отнесат всички документи, които банката изисква или съставя на отделните етапи от кредитния процес: проучване на кредитното искане, вземане на решение за предоставяне, усвояване, мониторинг и погасяване на кредита. Такива са документите за финансовото състояние на кредитоискателя и неговия юридически статут; за оценка на ефективността на кредитирания бизнес-проект; за оценка на обезпеченията; договор за кредит; договор за залог; кредитно (инспекторско) нареждане за усвояване и др. подобни. Този подход ще направи проучването по-ефективно и ще улесни дипломанта при писането на текста на разработката.

Важен момент при практическото проучване и работата с информационните източници е определянето на периода, за който ще се събират данни. Неговата продължителност трябва да е достатъчна за анализиране не само на промените в наблюдаваните показатели, но и да се разкрият факторите, оказващи влияние върху измененията, и да се очертаят закономерностите в развитието на разработвания проблем. Това е предпоставка за обективизиране на изводите. Например при работа с отчетни данни е прието да се извърши проучване на информационните материали за последните три до пет години.

Следващ етап от процеса на практическото проучване е определянето на методите, чрез които то ще се реализира. Методите на изследване, при които наличието на факти се установява чрез опит в практиката, се наричат емпирични методи. Тяхна основна характеристика е, че информацията се получава непосредствено от сетивните органи на изследователя. Основните емпирични методи са методът на наблюдение, методът на беседа, интервю и анкетен метод. Наблюдението е исторически първи научен метод, запазил значението си и до днес. То се определя като главен път за получаване на познание в ранните етапи на развитието на науката, като с движението ѝ напред става все по-сложен и опосредстван метод. Прилага се в множество научни области. Към признаците на наблюдението като научен метод се отнасят преднамереността, обусловеността на целите на изследването, планомерността, съзнателността, систематичността.

Основна характеристика е и начинът на фиксиране на резултатите – всеки момент от наблюдението се документира. Наблюдението може да бъде изчерпателно или частично. Беседата и интервюто са методи на емпирично изследване, при които данните и сведенията се получават чрез непосредствен контакт със специалист или служител от практиката, в чиято професионална област е изследвания проблем. Тези способи са полезни за идентифициране на проблемни сфери и за по-детайлно вникване в тяхната същност. Провеждането на беседата и интервюто изискват предварително осмислено и целенасочено очертаване на кръга от теми и въпроси, които ще бъдат разгледани при провеждането им. При анкетния метод проучването се провежда чрез разработване на анкетни листове, които се връчват на определен кръг лица за изразяване на мнение.

Последният етап от процеса на практическо проучване е определяне на формата за представяне на събраната информация. Най-често използвани са описанието, представянето в таблици и графични изображения. Например чрез описателната форма се представя информацията за характера на дейността на предприятието, допускания и ограничения при провеждане на проучването, за установените тенденции в развитието, качествените характеристики на показатели и други. Табличната форма се използва за представяне на числови стойности, чрез които се характеризират факти, явления и процеси. Съставни елементи на таблиците са заглавният ред, чрез който се определя съдържанието на колоните; челната колона, посочваща съдържанието на всеки хоризонтален ред; клетките, в които се нанасят съответните числови стойности. Всяка таблица се идентифицира с подходящо заглавие и се номерира последователно (Таблица № …..).

Графичните изображения са фигури, диаграми, картограми, чертежи и др. Задължителните елементи на всяко графично изображение са заглавието, мащабът, скалата, легендата и съдържанието. Когато таблиците и графичните елементи са с по-малки размери, те могат да се представят и непосредствено в текста на изложението. Това улеснява възприемането им чрез текстовата информация, която описва резултата от изследваното явление. При по-голям брой и размери на използваните материали от практиката те могат да се включат в приложение в края на дипломната работа. При това всяко приложение трябва да е номерирано и обвързано с текст от разработката.

Теоретическата обоснованост на разглежданите в дипломната работа въпроси се постига с помощта на библиографираните литературни източници по темата и умението за тяхното използване. Това изисква дипломантът да положи максимални усилия за изготвяне на пълна библиографска справка по темата и проучване на литературните източници в достатъчна степен, което ще му позволи да коментира свободно чужди мнения, да ги обобщава и класифицира, да се съгласява или критикува с тях, да формулира собствени становища и изводи. Много важен момент в този етап от разработването на дипломната работа е авторът да демонстрира коректност и уважение към всички автори, работили и изказали мисли преди него по разработваните въпроси. Демонстрацията на самоувереност и категоричност в случая е най-подходящото поведение на дипломанта.

Високо се оценяват и уменията на дипломанта да формулира собствени изводи и предложения, които следва да бъдат подкрепени с достатъчно обосновани аргументи. Практическата насоченост на дипломната работа трябва да е видна още в увода на разработката, където се посочват практическите проучвания, направени от студента. Тези проучвания в дипломната работа се демонстрират с описание на съществуващата практика, изразяване на собствено мнение към конкретни практически решения и постановки. Могат да бъдат цитирани и мнения на водещи специалисти. При наличие на всички тези компоненти на изложението в дипломната работа ще се постигне една добра нейна практическа насоченост.

Уводът и заключението на дипломната работа трябва да са в обем от една до две страници. В увода следва да се акцентира на актуалността на разглежданата проблематика, състоянието на литературата, практиката и нормативната база по изследваните въпроси, по които са извършвани практически проучвания. В заключението трябва да се представят най-важните изводи от извършената изследователска работа от дипломанта. При окончателното оформяне на дипломната работа трябва да се държи сметка за съотношението между обема на отделните структурни елементи – глави, точки и подточки. Необходимо е да се постигне едно оптимално съотношение между равностоящите структурни части, без да се смята че оптимизацията се изразява в уеднаквяване на обема на отделните глави, на отделните точки и подточки. При разработването на дипломната работа дипломантът следва да използва в максимална степен своя научен ръководител, който е длъжен да оказва компетентна помощ до окончателното оформяне и предаване на дипломната работа за рецензиране. Научният ръководител може да предяви и други изисквания, с които дипломанта следва да се съобрази.

НАУЧНО РЪКОВОДСТВО И РЕЦЕНЗИРАНЕ НА ДИПЛОМНА РАБОТА

Процесът на разработването на дипломна работа значително повишава ролята на научния ръководител, който следва да мотивира дипломантите да покажат своите способности да анализират и изследват определени информационни процеси, да оценява и да реализира конкретни практически задачи, като се започне от избора на определената тема, нейното разработване и писменото излагане на постигнатите резултати и се стигне до нейната защита. Ръководителят на бакалавърската и магистърската програма, заедно с преподаватели по отделните дисциплини, включени в учебния план на програмите, формулират и предлагат теми за дипломни работи, които следва да се обсъдят на заседание на водещата специалността катедра. Формулирането на всяка тема трябва да изразява конкретна проблематика и да се базира на теоретичния материал, изучаван по учебен план в бакалавърската и магистърската степен. Възможно е темата да бъде формулирана от дипломант или възложител от практиката, ако се съгласува с подходящ ръководител и защити концепция за необходимост, възможността за успешното ѝ разработване и успешна защита. По така формулираните теми за дипломни работи се разработват примерни планове за тяхното съдържание, което може да се приеме като първоначално условие при избора на тема. Това е важен етап от научното ръководство, тъй като предполага предварително запознаване на дипломантите с възможността за избор на тема, а оттам и на научен ръководител.

Научният ръководител на дипломанта работа трябва:

  • да изготви график за разработването на отделните глави и окончателното оформяне;
  • да подпомогне дипломанта при неговото ориентиране в литературните и другите информационни източници;
  • да препоръча основната част от литературата, с която дипломантът непременно следва да се запознае;
  • да контролира системно изпълнението на възложената задача във времето;
  • да осигури научна и методологическа помощ при разработването на дипломната работа и при анализа на резултатите от проведеното изследване в конкретната практика;
  • да създаде възможност за своевременна намеса за извършване на корекции в предварителния план на дипломната работа, когато различни фактори и причини наложат това;
  • да оказва методологическа помощ на дипломанта при изготвяне на илюстративните материали и приложенията към дипломната работа;
  • да дава конкретни бележки за доработка или прецизиране на части от изложението по отделни глави и на дипломната работа като цяло;
  • да насочва дипломанта за извършване на конкретни проучвания в практиката, необходими в процеса на разработването на дипломната работа;
  • да подпомогне автора в процеса на систематизиране на данните от конкретно практическо проучване и оформяне на изводите от него;
  • да прегледа завършената дипломна работа и с подписа си да удостовери, че счита поставените цели за изпълнени и предлага работата за рецензиране;
  • да направи предложение за рецензент;
  • да консултира дипломанта при подбора и оформянето на материали за онагледяване при защитата, както и по отговора на бележките и въпросите на рецензента.

От целия комплекс задължения на научния ръководител на дипломанта от особена важност е този за обсъждането на разработката и установяване на резултатите от изследването. Това на практика е една от формите на научното ръководство. На практика се прилагат два варианта:

  • научният ръководител се запознава предварително с обсъжданото съдържание, и
  • дипломантът пресъздава написаното в процеса на обсъждане в магистърски семинар или друга форма на колективно обсъждане.

Независимо от прилагания вариант, обсъждането се извършва под формата на разговор, диалог или дискусия. Направените в процеса на обсъждане бележки или въпроси трябва да се приемат като естествен стремеж на всеки един от участниците да подпомогне автора в написването на дипломната работа. При това препоръките и бележките не са задължителни за дипломанта. Те следва да се приемат като насочващи, подсказващи и ориентиращи. Авторът на дипломната работа е този, който ще прецени кои от препоръките да бъдат спазени и кои от тях по една или друга причина не следва да бъдат зачетени. Направените бележки в едно открито обсъждане е важно да бъдат обсъдени от автора и научния ръководител и да се набележат насоките за преработване, допълване и коригиране. Така научният ръководител носи отговорност за резултатите от научното ръководство на дипломанта. Ето защо научното ръководство е критерий при атестирането на научно-преподавателските кадри. При представянето на дипломната работа за рецензиране и защита дипломантът задължително подписва представения текст, което се приема като форма на декларация, че е автор на темата и че поема отговорност при откриването на плагиатство. След завеждането на представената от дипломанта разработка в специален електронен и книжен регистър от инспектора в учебен отдел, тя се предоставя на ръководителя на бакалавърската или магистърската програма, който я насочва към конкретен рецензент.

Разглеждайки дипломната работа като самостоятелен труд на дипломанта с елементи на научна и научно-изследователска дейност, тя следва да се оценява по критериите на научна разработка. Ето защо рецензентът след обстойно запознаване с представената за рецензиране разработка както от формална, така и от същностна страна, следва да се съобрази с нивото и следните моменти:

  • научна обоснованост на разглежданите въпроси;
  • практическа ценност и трудност на изследвания проблем;
  • спазване на изискванията при написване на подобен род разработки;
  • методическа и методологическа коректност и издържаност на работата;
  • анализ и описание на резултатите от проведеното изследване;
  • възможностите за аргументирани изводи и препоръки за усъвършенстване на съществуващата практика;
  • предпечатна подготовка и техническо оформление на представената разработка;
  • преценка за писмената и езиковата култура на дипломанта – яснота на изразните средства, терминологична коректност, разбираемост и стил на изложение.

Най-често отказ от допускане на разработката до защита се формулира и аргументира в следните случаи:

  • отклонения от предварително уточнения с научния ръководител план, което е довело до нарушена структура на изложението;
  • значителни отклонения от зададената тема, без това да е съгласувано с научния ръководител;
  • недостатъчна задълбоченост при теоретичното разработване на въпросите;
  • липса на самостоятелно изразено становище и аргументирани препоръки за усъвършенстване на конкретната практика;
  • некоректно използване на чужди литературни източници, разработки, нормативни актове и др.
  • невъзможност да се открои участието на дипломанта в процеса на подготовка и написване на дипломната работа.

Критериите за оценка на дипломната работа са:

  • поставена теза, обект, цели и задачи;
  • ползване на разнообразни литературни източници;
  • структуриране;
  • ползване на актуални данни;
  • наличие на практическа насоченост;
  • наличие на авторово участие.

Всеки един от посочените оценъчни критерии има относително тегло при изчисляване на общата оценка. По-нататък в рецензията следва да се оценят положителните и отрицателните страни на представената разработка, при което биха могли да се направят препоръки към автора за усъвършенстване на темата при евентуален бъдещ интерес към посочената проблематика. Накрая рецензентът завършва с въпроси към дипломанта, отговор на които следва да се даде на защитата на дипломната работа пред държавната изпитна комисия. Обикновено тези въпроси засягат отделни страни от работата на дипломанта, като:

  • степен на коректност при ползване и цитиране на литературни източници;
  • анализ на по-съществени грешки и пропуски;
  • бележки по формулирани изводи и авторски претенции;
  • качество на практическата част, обема и резултатите от проведено проучване;
  • препоръки, свързани с логичност и стил на изложението.

Така изготвената рецензия в два формата – книжен и електронен – се предоставят най-малко 10 дни преди защитата в канцеларията на водещата специалността катедра. На нарочно заседание на катедрата се обсъждат представените рецензии и се взема окончателно решение за допускане на представените дипломни работи до защита.

ЗАЩИТА НА ДИПЛОМНАТА РАБОТА

Защитата на дипломната работа е заключителният етап от придобиването на образователната степен “бакалавър“ или „магистър”. Фактори за успешна защита са качеството на придобитите знания в ОКС „бакалавър” и ОКС „магистър” по определящите за тематиката фундаментални и специални учебни дисциплини, способността да се излагат и защитават идеи и виждания, актуалността и значимостта на избраната проблематика, мотивацията и амбициите на дипломанта, сътрудничеството с научния ръководител, високото научно качество на разработката и стилното ѝ и естетично оформление. Формално този заключителен етап може да се раздели на два подетапа – предварителна подготовка за защита и защита на дипломната работа пред държавната комисия.

След като дипломантът представи дипломната си работа за рецензиране, той може да пристъпи към подготовка за нейната защита. Тук се предполага, че дипломантът е положил необходимите усилия за създаване на една стойностна дипломна работа, добросъвестно е използвал литературните източници и няма причини да се съмнява, че дипломната му работа може да не бъде допусната до защита. Подготовката за защита може да започне и на един по-късен етап – след получаването на рецензията. Дипломантът трябва да подготви експозе върху дипломната работа и да отговори на поставените въпроси от рецензента. Целта на експозето е комисията да се запознае в синтезиран вид със същината на проведената изследователска работа и резултатите от нея. Експозето трябва да бъде кратко, но съдържателно и добре структурирано. При подготовка на експозето трябва да се има предвид, че дипломантът ще разполага с много кратко време за изложение – 4-5 минути. Освен това комисията ще бъде запозната с изготвената рецензия върху дипломната работа, в която рецензентът е отбелязъл основните положителни страни и слабости на разработката и е поставил оценки за следните нейни качества: поставени теза, обект, цели и задачи; ползвани разнообразни литературни източници; структуриране; ползване на актуални данни; наличие на практическа насоченост и авторско участие. Затова експозето трябва да бъде стегнато и проблемно ориентирано. Дипломантът трябва да представи убедително основните си постижения, аргументирайки крайните резултати и изводите. Препоръчва се експозето по дипломната работа да включва следните опорни моменти:

  • основен проблем на изследването (да се обоснове актуалността на избраната проблематика, да се очертаят обектът и предметът на изследването, да се посочи къде са извършвани практическите проучвания);
  • изследователска теза;
  • цел и основни задачи;
  • структура на дипломната работа с кратко описание на основните акценти и изводи;
  • изследователски инструментариум – начин на набиране на информацията, използвани методи и инструменти;
  • крайни изводи и резултати, доказателства за валидността на изследователската теза. основни проблеми при осъществяване на изследването и моменти, които биха могли да се развият допълнително.

Препоръчително е формата на изразяване в експозето да бъде с кратки прости изречения в деятелен или страдателен залог. Експозето може да се представи като свързан текст, като PowerPoint презентация или като комбинация от двете. Добрата защита предполага дипломантът да демонстрира умения за подготвяне на мултимедийна презентация и използването на презентационна техника. Ето защо е добре да се подготви презентация с PowerPoint. При подготовката на слайдове трябва да се има предвид следното:

  • целта на слайда е да подчертае основното, да изведе акцент, а не да визуализира обемен текст от дипломната работа;
  • слайдове могат да се използват с успех за представяне на синтезирана информация – изследователска теза, хипотези, цели и задачи, основни изводи, графики, таблици и др.;
  • слайдовете трява да бъдат добре естетически оформени;
  • броят на слайдовете не бива да е голям, защото се накъсва презентацията.

По време на защитата дипломантът ще трябва публично да изрази своето отношение към критичните бележки на рецензента. Затова е уместно, след като се запознае с рецензията, да обмисли и подготви предварително своето изказване. От полза за дипломанта ще бъде, ако сам открои в експозето си евентуални пропуски и недостатъци, които са породени от обективни причини. Трябва да се има предвид, че откритата, честна и самокритична позиция се възприема много добре от комисията по време на защитата. Редно е дипломантът да се съгласи с направените основателни критични бележки. Ако все пак има бележки, с които той не е съгласен, трябва да се защити чрез привеждане на аргументи в своя полза. Това трябва да стане при спазване на добрия тон и с нужното уважение към рецензента. Не е препоръчително обстойно да се описват обективни и субективни обстоятелства за допуснатите слабости, защото така вниманието на комисията ще се фокусира продължително време на негативните страни на дипломната работа.

Подготовката за защита на дипломната работа включва и подготовка на отговори на въпросите, поставени от рецензента. Дипломантът ще разполага с рецензията преди датата на защита. В този период той ще трябва да подготви отговори на поставените въпроси от рецензента. Въпросите към дипломанта могат да са разнообразни и да засягат както непосредствено съдържанието на разработката, така и близки по отношение на съдържанието на работата теоретични и практически проблеми. Не е задължително въпросите да са породени от констатирани слабости в дипломната работа. Въпросите могат да изискват от дипломанта да направи допълнителна обосновка по някои засегнати в работата проблеми, да приведе допълнителни аргументи в подкрепа на изразено становище, позиция и др. Ето защо е необходимо той да разполага с идентичен екземпляр от дипломната работа, за да намери точно кой момент трябва да изясни, коментира или доразвие. Въпросите могат да изискват дипломантът да извърши допълнителни проучвания на нормативни или литературни източници, или на конкретната практика, свързана с обекта на изследването. Ако въпросът е дискусионен, дипломантът може да цитира становища и позиции на различни автори, да групира различните авторови позиции, да изложи логически съображения и да се опита да представи собствено виждане. Дипломантът трябва да подготви кратки, но съдържателни и добре обосновани отговори на поставените от рецензента въпроси. Най-важното е отговорите да бъдат конкретни, да не се навлиза в ненужни подробности, да не се избягва от темата. От отговорите трябва да личи както добрата теоретическа и практическа подготовка на дипломанта, познаването на основните научни трудове и нормативна уредба, свързани с изследваната проблематика, така и способността му да защитава ясно и категорично собствената си позиция и принос, да формулира и обосновава компетентно логически изводи. Добрата предварителна подготовка повишава самочувствието на дипломанта, намалява стреса по време на самата защита и е предпоставка за достойно и пълноценно представяне на положения труд.

На предварително обявената дата дипломантите трябва да се явят на определеното място за провеждане на защитата в подходящо за случая и обстановката облекло. Спазването на изпитния етикет и протокол е задължително. Ако дипломантът е подготвил PowerPoint презентация, е удачно предварително да провери готовността на техниката и да запише презентацията си. Дипломната защита е публична (на нея може да присъстват и външни лица). Защитата се открива от председателя на държавната изпитна комисия. Той дава указания за нейното протичане, лимитира времето за експозето на всеки дипломант и му предоставя думата. Редът не представянето се определя от самите дипломанти. Защитата на дипломна работа включва следните задължителни части:

  • експозе – до 5 минути, устно и/или посредством мултимедийна презентация (по избор). Тук се оценява и умението на дипломата за обобщено и съкратено представяне в рамките на обявения времеви регламент;
  • отговори на критичните бележки в рецензията и на въпросите на рецензента;
  • въпроси към дипломанта от държавната комисия;
  • отговори на въпросите от дипломанта.

Важно значение при защитата има спазването на протокола. Редно е при представяне на експозето да се започне с кратко официално обръщение към председателя и членовете на държавната комисия, присъщващите колеги и гости (ако има). Следва самото представяне на дипломната работа и/или подготвената презентация. В края на изложението си дипломантът може да изрази благодарност към научния ръководител и рецензента. Въпреки че експозето предварително е разработено писмено, се препоръчва по време на защитата да не се чете. То може да се използва периодично само като опорен конспект. Така дипломантът внася последователност в изложението си, като същевременно демонстрира умения за убедителна, свободна презентация. За да се постигне независимост от напечатания текст, са необходими предварителни упражнения по възможност в близки до реалните условия – в присъствието на колеги или други лица. При отговорите на критичните бележки в рецензията и въпросите на рецензента е целесъобразно да се следва същият подход. На зададените въпроси от комисията дипломантът трябва да се стреми да даде кратки и ясни отговори. Всеки член на комисията, независимо дали е задал въпрос, може да направи коментар или да изиска от дипломанта допълнителни пояснения по определен въпрос или отговор. В случай на необходимост дипломантът може да поиска изясняване или уточняване на въпроса.

Поведението на дипломанта по време на защитата има решаващо значение за успеха на защитата. Увереният и спокоен тон, правилният изказ са предпоставка за едно убедително представяне на дипломната работа. След приключване на последната защита, председателят на комисията поканва дипломантите и гостите да напуснат залата и заедно с членовете на комисията оформят оценките. Оценката на дипломната работа се базира на поставената оценка от рецензента, която се коригира в рамките на една до две единици въз основа на представянето на дипломанта по време на защитата и мнението на научния ръководител. Ако по време на защитата комисията установи, че дипломната работа не е дело на дипломанта, тя поставя слаба оценка, без значение от поставената от рецензента оценка в рецензията. При слаба оценка комисията решава дали дипломантът трябва да представи и защити нова дипломна работа в зададен срок или отново да защити старата. Оценките се обявяват публично същия ден, след оформянето на протоколите от защитата. Те са окончателни. Оценката се вписва на определената страница в студентската книжка, заедно с темата на дипломната работа и членовете на държавната комисия. Срещу тази оценка дипломантът може да получи уверение от канцеларията, което има силата на диплома до нейното окончателно изготвяне.

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *